Породата ла перм е сред най-новите в котешкото царство, но вече е призната от двете най-големи американски организации на любителите на котки CFA и TICA, а през юни 2008 - и от Британския съвет на любителите на котки GCCF. Извън САЩ, развъдни програми за ла перм има и в Канада, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Япония, Русия, Германия, Холандия и Швеция.

Ла перм е още една от къдравите породи котки тип рекс (като девон, корниш или германски) и е единствената порода от този тип извън Европа - нейната родина е САЩ. Ла перм е уникална като генетично богатство и не е свързана с европейските породи рекс. Причината за нейната къдрава козина отново е силен доминантен ген. Котките от тази порода са с елегантно и атлетично тяло и нежен, активен и дружелюбен характер. Много са любвеобвилни. Имат репутацията на хипоалергенни, предизвикващи далеч по-рядко алергични реакции в сравнение с нормалните котки. Но най-забележителното в ла перм е, разбира се, нейната рошава прическа – красивата й козинка на меки вълни, къдрици и спиралки, прилепнали по корема, гърлото и около основата на ушите, с най-разнообразни цветове и рисунъци.

ИСТОРИЯ на породата
В нея са преплетени мистичните легенди на индианците чинуук и с огромната любов на семейство Коел към котките от тази порода... Долината на река Колумбия в щата Орегон е едно от най-красивите места и най-древните ловни полета в Америка. Ла перм е тясно свързана с местната индианска култура в района, където е разположена фермата на семейство Коен - свещена територия на народа уишрам и на племето чинуук, препитаващо се с риболов и търговия на сьомга от р. Колумбия.
Тук все още можете да видите скалните рисунки на бдителната богиня Цагаглалал (“Тази, която наблюдава”). Затова и много от развъдчиците на ла перм дават на котките древни индиански имена. Името на породата е внимателно обмислено, подбрани били възможните имена, които съдържат и важната за породата информация за козината, като е следвана традицията на чинуукан да включват елементи от френски думи в създаването на нови думи.

И ето, че точно тук, в долината на р. Колумбия, недалеч от градчето Далъс, през 1982 г. една съвсем обикновена фермерска котка родила съвсем необикновено котенце, отличаващо се от братята и сестрите си най-вече по едно – нямало си козинка. Без съмнение това било може би най-грозното на пръв поглед котенце, а тигровата окраска на кожата му изглеждала още по-странно. Но изведнъж, когато навършило 18 седмици, грозното котенце започнало да се покрива с разкошна къдрава козинка. А на 4 месеца било просто прекрасно – дългата, вълниста козина, образуваща весели къдрици и спирали, покрила цялото му телце. Собственичката на черешовата ферма Линда Коел разбрала, че това женско коте е истински, оригинален подарък от Природа и я оставила у дома. Нарекла я Кърли (curl – къдрица).

Необикновената козина на новата домашна любимка била толкова красива и приятна при докосване, че някой от семейството Коел постоянно носел Кърли на ръце. А тя растяла много нежна, доверчива и общителна. И животът й бил изпълнен с приключения... Веднъж рано сутринта тя заспала на загретия от слънцето комбайн и попаднала между ножовете, когато машината заработила. За щастие собственикът й видял и незабавно спрял двигателя, а Кърли паднала като мъртва от остриетата на земята. Но когато Ричард Коел се хвърлил към нея, тя изведнъж се съвзела и с бясна скорост се скрила под плевнята. И едва след няколко часа могли да я извадят от там, за да я заведат на ветеринарен лекар. Имала дълбоки рани на предните лапи и разбит нос. Но нищо повече! И лечението било успешно. След тази случка семейство Коел, които до тогава се отнасяли към котките доста спокойно като към обикновени жители на фермата им, започнали да стават все по-големи почитатели на семейство Котки. А Кърли, въпреки гипса и намазания със зелено нос, продължавала да расте и разцъфтява. И съдбата и Линда Коел бдяли над нея...

В един проливен дъжд в 3 часа през нощта Кърли родила за първи път 5 мънички котенца в една купа сено. Линда се събудила от силен кучешки лай и видяла Кърли, защитаваща своето леговище от цяла глутница лаещи кучета. След като прогонила нападателите, Линда намерила живата, но ухапана майка да пази внимателно своите малки. Внимателно настанила малките в джобовете на якето си, завила Кърли и пренесла семейството на по-безопасно място. Всички 5 котенца били голи и имали забавно виещи се мустачета. Заинтигуваната Линда започнала да наблюдава развитието им и да изучава всички възможно за къдравите породи котки. И разбрала, че вижда абсолютно нова, оригинална рекс мутация, напълно различне от известните корниш и девон рекс. Всички котила на Кърли били с къдрави котета, независимо от различните им бащи... Злата съдба продължила да преследва Кърли
и един ден тя не се прибрала от разходка. Никой не знае какво е станало с нея. Но оставила многобройно потомство, наследило от майка си великолепна виеща се козина и нежен темперамент.

През следващите 10 години размножаването на къдравите котки във фермата на Линда Коел продължавало спонтанно. Не се предприемали никакви опити за съставяне на родословия или контролирани кръстоски. Самата Л. Коел нямала никакъв опит в селекцията и никакви познания по генетика, така, че оставяла своите необикновени котки да бродят из фермата и да се справят самостоятелно с живота в нея. Разноцветните къдрави котки (късокосмести и дългокосмести) се оказали великолепни ловци, били с чудесно здраве и носели много радост на семейство Коел, които отлично разбирали уникалността на „тяхната” порода котки. Постоянният прилив на нова кръв в популацията на къдравите котки „от фермата на Линда” създали обширен генофонд на породата, неизбежният инбридинг закрепил стабилния тип и темперамент на новата порода. А екзотичните окраски като шоколадовата и колор пойнт загатвали, че в гените на ла перм има дори и сиамски предци. По време на една изложба Линда Коел показала своите къдрави котки на някои основни американски специалисти в областта на фелинологията, които подкрепили създаването на новата порода с право на участие в шампионати.

КАК ИЗГЛЕЖДА
истинската ЛА ПЕРМ
В много отношения ла перм е котка на умереността – без екстремни форми, без експерименти, възможно най-близо до своята природна същност. И въпреки това тя прави поразително впечатление заради необикновената си козина. Стандартът на породата описва средно по големина мускулесто тяло с дълги крайници и шия. Главата е във форма на модифициран клин с леко заоблен контур и малко по-широка муцуна, излизаща извън линията на клина. Нейните раздалечени очи са бадемовидни, със средна големина, много изразителни.
Козината на ла перм е различна, тя не е копринена, а по-скоро напомня за мохер – усещане, създадено от сложната комбинация между различните типове козина и къдрици. Тя трябва да е мека и привлекателна, по-гъста при късокосместите. Често нейната плътност зависи от сезона. А при дългокосместите представители на породата тя сама се разделя ”на път” по гърба. Както и при другите породи рекс, така и при ла перм са позволени всички окраски и рисунъци на козината – особено често се срещат окраски тип таби, червеникави и костенуркови оттенъци. Необикновените цветове от първите години на създаването на породата също са популярни - лилаво, шоколадово, колор пойнт (сиамска окраска).

ОСОБЕНОСТИ на развъждането
Стандартът позволява кръстосването на ла перм с домашни котки, желателно е с американски произход, или с котки, които са подобни на ла перм, с изключение на къдравата козина. Това дава възможност не само да се появяват нови окраски, но и постоянно да се разширява генетичният фонд на породата, да се затвърждава прекрасният нрав и отличното здраве на тези забавни котки. В котилата на ла перм с котка с права козина винаги има и котета с нормална козинка. При двама къдрави родители процентът на нестандартните т.е. некъдравите котки е по-малък, но само котки, които не носят гена на правата козина, имат изцяло къдраво потомство.
Интересен факт е, че в началото на оформянето на породата всички котета се раждали без козина и развъдчиците започнали да вярват, че най-голото при раждането си коте ще има най-разкошната козина в последствие. Но веднъж се родило коте с права козина, което в момента, в който го отделили от майка му, започнало да линее. А това не се било случвало никога преди това. На 6-месечна възраст това коте започнало да се „облича” в разкошна къдрава козина...
Такъв тип изключения се появяват при кръстоската на нестандартна ла перм с котка с права козина. Но защо става така – обяснение няма. Възможно е да се е „включил” някакъв паралелен рецесивен ген, а – възможно е – тепърва ни предстои още много да научим за ла перм.

Засега е сигурно едно – генът на къдравата козина на ла перм е доминантен, не е свързан с пола и няма никакви вредни последствия за здравето. И това е наистина чудесно, защото ла перм печели все повече привърженици в цял свят. Дали и вие няма скоро да се присъедините към тях?

Още информация за котките мейн куун ще намерите в секция "Links".
В материала са използвами и откъси от статията на Светлана Пономарьова, развъдник "Russicats", публикувана на http://cat.mau.ru

catbg.net 2008