МЕЙН КУУН е създадена преди повече от 150 години като едра, силна и красива порода, която добре да понася и най-суровата зима. Само най-издръжливите нейни представители с отлично развита мускулатура се допускали в процеса на развъждане. Котките мейн куун се развиват бавно и достигат зрелост едва на 4-5 години. На тази възраст теглото на мъжките може да
е около 15 кг, на женските – малко по-малко. Те са големи, нежни и добродушни – същински великани в света на домашните котки. Дори и гласът им е различен – той има отчетлива, ясна вибрация. Всъщност мейн куун мяука рядко, само понякога нежно
и кратко помърква – нежност, която никак не съответства на размерите и външността й. Може би ви е трудно да си представите колко по-голяма котка от обичайната е мейн куун. Но със сигурност тази снимка ще ви покаже ясно разликата:)



ИСТОРИЯТА
Мейн куун е сред най-старите в Северна Америка и е единствената дългокосместа местна порода котки. Както личи и по името им, тяхната родина е щатът Мейн в САЩ. Произходът им е обгърнат от легенди и митове. Много разпространена (макар и невъзможна според биологията) е легендата за любовта между полудива домашна котка и енот. Или също толкова популярната история за полудива домашна котка и американски рис. Дългата пухкава опашка и енотовидна окраска, ясно изразена при обикновените пъстри котки, е причината породата да получи името мейн куун. Но когато се вгледате в муцунката на седящия неподвижен като сфинкс петнадесетина-килограмов мейн куун, то историята за американския рис започва да
ви се струва достоверна...

 

Има, обаче, и съвсем друга, аристократична история, която твърди, че породата води началото си от шест от любимите дългокосмести котки на кралица Мария Антоанета, които тя изпратила в Уискасет, Мейн, заедно с част от най-ценното си имущество в опит да избяга в Америка по време на Френската революция. Някои фелинолози считат, че произходът на мейн куун е резултат от кръстоска на късокосместите домашни котки, развъждани от пилигримите, и ангорските котки, доведени от моряците от Нова Англия или пък от норвежките горски котки, донесени на Американския континент от викингите. Още за норвежкатагорска котка можете да прочетете в същата секция...



Котките мейн куун са сред участниците на първите изложби в Бостън и Ню Йорк през втората половина на 19 век. За първи път породата е описана през 1861 в статия за черно-белия котарак на име Капитан Дженкс от кораба „Морски кон”. А черно-бялата мраморна котка Коузи спечелила първатата титла „Best cat” през 1895 на изложбата в "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк.
За съжаление популярността на мейн куун рязко спада в началото на 20 век с появата на по-ефектната и пищна персийска котка. Но мейн куун останала любима порода на жителите на Нова Англия, а след Втората световна война тя постепенно възвръща своя блясък и популярност. През 1968 6 ентусиазирани любители на породата основават Асоциацията на развъдчиците на мейн куун за съхранение и защита на породата. А към 1980 г. най-после всички девет големи фелиноложки организации в Америка с право да издават родословия отново признават мейн куун.



КАК ИЗГЛЕЖДА истинският мейн куун
Нейни отличителни черти са формата на главата, тялото и тип козина.
Главата е леко издължена по-скоро дълга, отколкото широка, с леко извит профил и високи скули.
Очите й са големи, изразителни, широко и леко косо поставени.
Ушите й са големи и широки в основата, високо поставени и добре окосмени отвътре. Имат характерните и за норвежката горска котка, и за риса пискюлчета козина на връхчето на ухото.
Тялото на мейн куун е дълго, пропорционално, добре балансирано, правоъгълно, с широк гръден кош.
Лапите й са здрави, широко поставени, средна дължина, пропорционални спрямо тялото. Възглавничките им са големи, кръгли, със снопчета козинка между пръстите.
А разкошната опашка, по-широка в основата, трябва да е с дължина точно колкото тази на тялото на котката.
Козината на мейн куун е копринено мека, гъста и пухкава, по-къса на раменете  и по-дълга на корема и задните крайници. Желателно е да има „жабо”. Признати са всички възможни цветове и типове рисунък с изключение на „колор пойнт” – оцветяването, характерно за сиамската котка.



МНОГО СОБСТВЕНИЦИ на мейн куун твърдят, че това са идеалните домашни любимци:  с впечатляваща външност, с козина, която не се нуждае от никакви грижи, предана натура със забавни навици и поведение и готовност да ви „помогне” във всичко. Те са чудесна компания за всяко семейство, разбират се прекрасно с кучета и други домашни животинки. 
Мейн куун е удивително същество, което всява респект. В тази порода се съчетават мощ, сила и мек, дружелюбен характер, внимателният, преценяващ поглед на диво животно и нежно мъркане. Това е умно и благородно животно, което ни радва с красотата си.



Мейн куун са много подвижни – те успяват всичко, винаги и навсякъде: да ви помогнат да приготвите вечерята, да погледат телевизия, да поиграят, да потичат, да хванат мишка (ако сте я купили за котката ви, то значи мишката е успяла да избяга:). Те са неуморими ловци, перфектни в преследването на мишки. Както и всички едри животни, мейн куун трябва да има свободно пространство за движение. Харесва му да наблюдава стопаните си отвисоко. Понякога може да ви се струва, че вашият мейн куун знае за вас повече, отколкото вие за себе си...
Още много дълго можем да ви разказваме за тези котки, но много по-интересно е да ги наблюдаваме.... Така повече хора ще могат да оценят дивата красота, благородството и характера на мейн куун.



Още много информация за котките мейн куун ще намерите в секция "Links".




                                                    catbg.net 2008