Kрасива и донякъде тайнствена, можете да срещнете котката – рибар Prionailurus viverrinus на обширна територия, простираща се от Източен Пакистан през части от Индия, Непал и Шри Ланка, през Бангладеш и Индокитайския полуостров (Виетнам, Тайланд) до островите Суматра и Ява. За първи път е описана от зоолога Бенет през 1833 г.
Котката - рибар е средна на ръст, атлетична, силна, здрава и набита малка дива котка с много характерна муцунка с плосък нос.
Има много малки, закръглени, ниско поставени уши около закръглена глава с изключително здрави, силни челюсти почти като на питбул. Има общо взето къси, здрави крайници и къса мускулеста опашка с дължина от ½ до 1/3 от тялото й.





Ръстът на котката - рибар зависи от района, който обитава: докато индийските котки са с височина при раменете до 33 см, дължина на тялото до 80 см (по други сведения дори до метър) и опашка до 30 см, индонезийските им братовчедки са по-дребни (с 25 см височина при раменете, 65 см дължина на тялото и 25 на опашката). Тази сериозна разлика в ръста се отразява и в широките граници на теглото им: от 6 до почти 12 кг – а това е теглото на по-скоро едра, отколкото средна на ръст (ако я сравняваме с домашната) котка. И изобщо котката – рибар Prionailurus viverrinus тежи доста повече, отколкото бихте предположили когато я погледнете.



Козината на котката - рибар е много красиво маслинено-сива с тъмни петна, разположени така, че да образуват ивици по главата и по мускулестия й врат по дължина на тялото й. Както при повечето диви котки, на задната страна на ушите й петна във формата на очи: характерно черно петно в центъра на по-голямо бяло петно. Също както при други роднините на котката – рибар (най-ефектно това е при каракала, за който можете да прочетете в същата секция) тези петна сигнализират на околните за настроението на котката. Ако са обърнати назад това е ясен сигнал за агресия.

Подобно на най-близката си роднина леопардовата котка, за която можете да прочетете в същата секция, котката – рибар живее около реки, ручеи, потоци, заблатени месности с тръстика и мангрови гори. Разбира се, там тя е в стихията си с превъзходните си умения на енергичен, но търпелив ловец и отличен плувец.
Както показва и името й, рибата е нейната основна храна – при това менюто й включва около
10 вида риба. Също така хапва
и речни раци и дори жаби, а от земните животни – понякога дребни гризачи и птици.
Котката – рибар има характерни ивици кожа между пръстите, които не й позволяват да прибира изцяло ноктите на предните си лапи – особеност, която, според зоолозите, й помага в риболова. В последно време има събрани чрез наблюдение с web камери много интересни сведения за поведението и живота на котката – рибар. Ясно е, например, че тя прилага различни ловни техники за рибата – обикновено седи и изчаква на брега, когато види рибата, я загребва от водата с лапи като с черпак. Но е известно и че понякога се гмурка след плячката си.



Котката – рибар не е известна с миролюбиво поведение – точно обратното, нейната слава е на свиреп хищник, който без усилия се справя с нападнала го глутница кучета. Има документиран случай, в който в зоологическа градина котка – рибар се измъкнала от клетката си, промъкнала в клетката на леопардите и убила млад леопард! Но е достатъчно умна и предпазлива да избягва срещи с хората.
Макар и не директно застрашена от човешкото присъствие, все пак дейността му е най-голямата опасност за тази котка, защото нейната естествена среда в джунглите и храсталаци около течащи води постепепенно изчезва. Горите систематично се изсичат за нови секлскостопански територии, а рибарите ловят прекалено много риба във водите на реките в района и нарушават равновесието на еко системата. Учените считат, че Афганистан все още е част от ареала на тази котка, но тя най-вероятно вече е изчезнала или е изключително рядко срещана в Китай и Малайзия по споменатите причини.



При котките – рибар няма определен размножителен период. 2 или 3 малки се раждат след бременност от 63 до 70 дни. Малките котета - рибар са напълно порастнали на възраст от 9 месеца. Известно е, че когато са в плен, бащата се грижи за малките и ги обучава да ловят риба, но нищо не е известно как става това в дивата природа. За добро или лошо, само в Северна Америка можете да видите такива котки в 22 зоологически градини. Може би зоолозите така ще научат още нещо интересно за тази тайнствена малка дива котка.



Има любопитни неясноти и дори мистерии около котката - рибар и най-близките й роднини. Според повечето зоо класификации тя има два подвида: Prionailurus viverrinus viverrinus, който се среща в Индия, Югоизточна Азия и на о. Суматра,
и Prionailurus viverrinus risophores – на островите Ява и Бали.
Но все още е неясно каква е котката – рибар в Шри Ланка, позната там под името Handun Diviya или Kola Diviya. Всъщност местното население нарича така и ръждиво – петнистата котка Prionailurus rubiginosus, която споделя същия ареал на разпространение на острова.
И двете котки са нощни и изключително трудно уловими животни и затова е спорно коя котка е „хандун дивия” – дали котката – рибар или ръждиво – петнистата котка. А може би в джунглите на Шри Ланка се крият и други диви котешки тайни ...