Наричат го леопардов тюлен или морски леопард. Своето ”котешко” име дължи както на петнистата си кожа, така и на хищния си характер. Това е един от най-интересните същински тюлени, обитаващ субантарктическите райони на Южния океан. Величественият леден океан, обкръжаващ Антарктида, е четвъртият по големина океан на Земята с площ от 20 327 кв.км.
Леопардовият тюлен е вторият по големина вид тюлен (след южния морски слон Mirounga leonina) и е близо до върха на хранителната верига в Антарктика. Виждате неговия ареал отдясно.
Най-многобройни са неговите представители в Южното полукълбо до крайбрежието на Ледения континент и
на повечето субантарктически острови, но също така може да бъде видян по южните брегове на Австралия, Тасмания, Южна Африка, Нова Зеландия, островите Лорд Хоу, Огнена земя и островите Кук, както и по атлантическото крайбрежие на Южна Америка. Но толкова на север (като на островите Кук) се срещат само млади тюлени. Заедно с ушатите тюлени, леопардовият тюлен е част от семейство Phocidae (същински тюлени) и е единственият представител на рода Hydrurga. Можете да срещнете морския леопард навсякъде, където властват арктическите ледове.



ПОВЕЛИТЕЛЯТ на полярните ледени води
Той има много аеродинамично, издължено тяло, което му позволява да развива голяма скорост във водата. Женските са като цяло по-едри от мъжките, които са обичайно между 2.5 и 3.2 метра на дължина с тегло между 200 и 450 кг. докато женските са от 2.4 до 3.4 метра и тегло от 225 до 590 кг. Леопардовият тюлен изглежда много симпатичен, нали? Но може би не е точно така.



Заедно с косатката (единственият му враг в природата), морският леопард е доминиращият хищник в южния полярен район. Той е голям и мускулест, с тъмно сив гръб и светлосива долна част на тялото. Гърлото му е белезникаво с черни петна, подобни по форма на тези на дивата котка леопард. Неговата глава е необичайно сплескана и изглежда почти като на рептилия (по-скоро като на крокодил). В сравнение с другите видове тюлени, той е по-развит и, по тази причина, изключително подходящ за доминиращ хищник в Южния океан. Въпреки, че като същински тюлен плува със задния си плавник, той има и мощни и изключително развити предни плавници. С тяхна помощ морският леопард се придвижва със силни синхронни удари. Така той е също толкова маневрен, колкото са и морските лъвове – класически пример за конвергентна еволюция, довела до сходни резултати в еднаква жизнена среда. Както и ушатите тюлени, леопардовият тюлен ловува в плитчините и, въпреки, че има необходимите умения, не се гмурка толкова на дълбоко, колкото други видове тюлени като тюлена на Уедъл, тюлена на Рос и два вида морски слонове, които се гмуркат на няколко стотин метра дълбочина на лов за сепии. 
Леопардовият тюлен има необичайно ... хлабави челюсти, които могат да се разтварят на повече от 160º, за да захапят голяма плячка. Както при повечето месоядни, предните му зъби са остри, а моларите му се сключват по особен начин, подобен на този при тюлените–крабоеди, който му позволява да пресява от водата крила, съставящ близо половината от основната му храна. Зрението и обонянието на леопардовия тюлен са много силно развити. Тези сетива в комбинация с аеродиманичното му тяло му дават възможност да се придвижва бързо във водата и го превръщат в изключителен хищник. Той може да развива скорост до 40 км/час и се гмурка на дълбочина до 300 метра.
Храни се основно с топлокръвни гръбначни, а плячката му се състои от пингвини дженту (на снимката отдолу отдясно) и млади тюлени - негови роднини като тюлена – крабоед, тюлена на Уедъл (на снимката отдолу в ляво) и ушатия тюлен.



Повечето морски леопарди с течение на времето се специализират в лова на тюлени, въпреки, че някои предпочитат ”тясна специализация” на пингвини. Обикновено леопардовият тюлен напада и убива плячката си във водата, но ако животните се спасяват с бягство на леда, той може да ги последва и там. Много тюлени-крабоеди имат по тялото си белези от рани от нападение от леопардов тюлен. Любопитното е, че значителна част от храната му са най-дребните морски обитатели – например, крил. Рибата не представлява особен интерес. Общо взето менюто на леопардовия тюлен е съставено около 45% от крил, 35% от тюлени, 10% от пингвини и 10% от други животни (риби, главоноги).



Морските леопарди са индивидуалисти. Само понякога млади тюлени може да се обединят в неголеми групи. От ноември до февруари е обичайният размножителен период. Но с изключение на него, през останалото време мъжките и женските леопардови тюлени не поддържат никакви контакти помежду си. През арктическото лято между септември и януари женската ражда на леда едно–единствено малко, което кърми в продължение на 4 седмици. Малкото тюленче остава с майка си докато започва уверено само да ловува и да се защитава. На възраст
3-4 години леопардовите тюлени достигат полова зрялост, а средната продължителност на живота им е около 26 години, може би и по-дълго.



Нападения на морски леопарди срещу хора
Най-известният и мрачен случай е смъртта на британския морски биолог Кристи Браун на 22.07.2003. Тя става жертва на леопардов тюлен по време на гмуркане. В продължение на 6 минути тюленът я държал със зъби на дълбочина 70 метра, докато тя не се удавила. Но и до днес това е единственият смъртен случай при среща на човек и леопардов тюлен, въпреки, че са известни някои случаи на атаки в миналото. Този вид тюлени не се боят да нападат лодки или да изскачат от водата, за да хвана човек за крака. Обекти на такива атаки са най-вече различни сътрудници на изследователски станции. Причината е в тактиката на леопардовите тюлени да нападат от водата животни, стоящи на края на леда. При това без да могат винаги да различат от водата кого или какво точно нападат.
В ПЪЛНА противоположност на примерите за агресивно поведение на морските леопарди е мнението на известния канадски фотограф и лауреат на много награди Пол Никлен, който е снимал подводен лов на леопардови тюлени на пингвини. Той твърди, че е напълно възможно да се установи мирен контакт с тези животни. По неговите разкази, морски леопард му е донасял нееднократно плячката си и проявявал по-скоро любопиство, отколкото агресия. И наистина може да му повярвате! Защото тук виждате една невероятна снимка - самият фотограф, който се е приближил до почиващ си морски леопард!



На прекрасните и смели снимки на Пол Никлен на леопардови тюлени, нарвали, полярни лисици, полярни мечки, сьомгови и всякакви други риби, както и на изумителни природни формации като Каньона на антилопата и явления като Aurora Borealis, чийто снимки се показали тук, можете да се насладите на адрес: www.paulnicklen.com



Леопардовият тюлен е сред най-многобройните видове тюлени. Първенството принадлежи на тюлена-крабоед и на тюлена на Уедъл.
По съвременни данни популацията на морските леопарди в Южния океан е около 400 000. И, за щастие, вероятността да попадне сред застрашените от изчезване морски обитатели на планетата ни е наистина нищожна.

                                    catbg.net 2008

Статията ни е украсена със снимките на Пол Никлен и негови колеги - фотографи и са подбрани от National Geographic.